Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.10.2012 08:59 - Новата ми квартира :)
Автор: goran Категория: Лични дневници   
Прочетен: 7895 Коментари: 12 Гласове:
14

Последна промяна: 14.02.2013 13:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     Търсеното на нова квартира винаги е свързано с доста нерви, затова рядко е смятано за приятно изживяване. От друга страна, точно както се казва в китайската мъдрост, големите задачи винаги са и силна възможност. В този случай възможност не за какво да е, а за нов дом и ново позитивно начало. :) 
     ...................................................
     Хич не обичам да търся квартира, но като обикновен провинциалист все още не съм си купил малко кокетно жилище в София - за добро или лошо, все още не съм горд столичанин. Вместо това, през няколко години ми се налага да кръстосвам немил, недраг софийските улици в търсене на уютна квартира с прозорец към звездите.
    Който не е търсил квартира в София много е изпуснал – най вече изненадите и срещите от третия вид. Все пак в този разказ мисля да прескоча тази неповторими случки, за да ви отнемам изненадата.

    И така, моята първа искрена среща с новата квартира стартира в съботно утро и съвсем по вода, с лек дъждец и с много помощ от приятели. :) В 10:30 часа багажа ми вече бе на новото място и аз най-после можех да се огледам и направя кратка наивна равносметка.
    Намирах се във вехто панелно блокче, но в едно от най-приветливите и живи кътчета на София, заобиколен от три страни с дървета и зеленина. :)
    Разполагах с цели две напълно самостоятелни и чудно просторни стаи само за мен. Мебелировката им беше доста скромна, но какво му трябва ДНЕС на човека? Покрив над главата, легло, маса и компютър! А моята „малка” квартирка бе обзаведена и със стар, но истински дървен паркет в спалнята и със светли теракотени плочки, цвят капучино в кухнята. И това не беше всичко – имах и собствен килер, безчет автентични рафтчета, разтегателен диван с избеляла малинена тапицерия и малка, но запазена, секция от края на миналия век. И всичко това на фона на наскоро боядисаните собственоръчно от мен стени, в цвят „праскова” за стаята и свежо лимонено жълто за луксозната ми трапезария.
    ...
    Отворих широко прозореца и се ухилих щастливо от ухо, до ухо. :)
                                            ... :) :) :) ...
    Какво му трябва на човека? – въздух, простор, свобода, мечти и някой с когото да ги сподели. :)
                                                   
... :) :) :) ...

    Нуждаех се и от маса, и столчета за гости, и от постелки, и топли одеяла.
    ...
    Това бе и първото, което направих за себе си и новия си дом – обадих се на приятел за оставащия багаж и купих голяма пластмасова маса и леко сгъваемо столче на промоция, точно за 30 лв.
    Следобед в 17:00 часа новите мебели и одеялата (останалия последен багаж) вече бяха в квартирата, а аз черпех с портокалов сок и бисквити мили гости за новата квартира. :)

    Първата вечер, по вече стара традиция, не спах много, а повечко гледах в тавана.
   В неделя бях цял ден на работа. В понеделник, пак по вече стара традиция, пренаредих скромната си мебелировка, за да се наредя по своему и да се почувствам напълно у дома си.
   В следващите дни, насочих мислите и времето си към опознаване на района и най-вече към проучване на всички възможни преки пътчета и пътечки.  
   Докато се усетя, първата седмица отлетя, а повечето ми багаж все още си стоеше в кутии и чанти. По този начин човек много бързо разбира колко малко в действителност му е нужно, но и още по ясно усеща липсите на някой малки удобства и глезотии.
    В моя случай най-много ми липсваха възможността да си приготвям любимия чай, препечен хляб и топла храна.
    Така втората покупка за моята все по-уютна квартира стана малък тостер на промоция за 12лв. и билет за дома, за да си донеса малкото котлонче, тиганче и още няколко дреболии.
    За мой късмет в неделя приятели пътуваха за София и с тяхна помощ успях да си пренеса доста повече неща – три леки черги, есенно яке, покривка за леглото, едно сгъваемо столче, малко грилче, електрическата кана за вода и дори една голяма плоскост, която да ползвам вместо кухненски плот в първите дни.    
    Така в началото на втората седмица вече не само имах квартира в парка, до която можех да стигна и със завързани очи, но се канех да си подредя и някои малки удобства.
    Оставаше ми  да измисля върху какво да разположа полезните електроуреди, защото кухнята ми беше чудно празна – единствената мебелировка бе вграден рафт, новата пластмасова маса и едно леко сгъваемо столче.
    За мой късмет и този проблем се разреши почти от само себе си. В понеделник сутринта, на път за работа, видях как изоставят много мебели пред един от съседните блокове.
Много харесах един чудно удобен за мене шкаф и си пожелах като се връщам от работа все още да е там.
   И ... той ме чакаше там, но му бяха бастисали всички шкафчета без едното, което се валяше почти на парчета в прахта – МЪКА! 
   В такива моменти наистина ми става мъчно, криво и яко ме хваща яд на егоизма, алчността и вандализма човешки.
   Да рушиш готовото е много повече от лекомислие! Рушенето е чиста проба углавен, арогантен егоизъм и липса на каквото и да е уважение към труда и времето на хората. За създаването на всяко нещо на този свят от човека, дори на „ненужното”, са изразходвани много мисъл, труд, време и енергия.
   В случая с тези мебели, някой ги е измислил и направил, после стопанинът ги е купил и внесъл в дома си, стопанисвал ги е, после си е надмогнал масрафа и е решил да купи нови, но преди това внимателно е изнесъл старите пред блока, за да може, ако някой има нужда, да ги използва.
   Наистина не проумявам как може някой хора да не ценят труда, времето и енергията човешка!
   Ако нещо не ти  трябва, ако не го разбираш или цениш не го руши, запази го, съхрани го за другите!
   ...
   Прибрах нараненото и осиротялото шкафче у дома, почистих го, застлах го с два реда ново алуминиево фолио и то грейна и се превърна в удобното кухненско обзавеждане, от което имах нужда.
   ...
   Така десет дни след като се пренесох в новата ми квартира тя вече започна да прилича на малък спретнат дом. :)
   ...
   Ден по-късно отпразнувах този хубав факт с покупката на още едно сгъваемо столче за гости и удобна филтрираща кана за вода. Казах си: „Няма да е лошо в малък разказ да разкажеш за патилата и радостите си около новата квартира. Кой знае, може за някого да е интересно или потребно да прочете една такава автентична история. Кой знае?!”

Така разказът е вече готов. :)
Добре сте ми дошли на гости :) – Елате на гости, да си говорим и споделяме въздуха, простора, свободата и мечтите си :) 
   











Гласувай:
14



1. jabalka - Привет goran!
10.10.2012 11:52
Наистина - който не е търсил квартира в София - много интересни преживявания е изпуснал и най- вече много много интересни срещи с Хора от Третият вид...
Много добре те разбирам- това са трудни но изключително поучителни преживявания:
- Когато Живота изисква от теб да събираш в кашони - живота си...много внимаваш колко да събираш, без колко можеш да преминеш, към какво се привързваш...!!! Успех и най-добри пожелания!
Щастието надниква и ни кани във всеки миг - просто е достатъчно да го откриеш!
цитирай
2. goran - Така си е :) - "Щастието надниква и ни кани във всеки миг - просто е достатъчно да го откриеш!"
10.10.2012 12:04
Jabalka,
Благодаря за топлите думи и пожелания :)

Пожелавам ведри, топли и плодотворни да са дните ни :)
цитирай
3. eksplozia - goran
10.10.2012 14:58
Да рушиш готовото е много повече от лекомислие! Рушенето е чиста проба углавен, арогантен егоизъм и липса на каквото и да е уважение към труда и времето на хората. За създаването на всяко нещо на този свят от човека, дори на „ненужното”, са изразходвани много мисъл, труд, време и енергия.

това е квинтесенцията!!! :))))) и ми беше много приятно да прочета как малко по малко, но със желание и мерак си обзавел новия си дом!:)))
цитирай
4. 1001usmivki - Хей, браво :))))
10.10.2012 22:47
Много се радвам за теб и за новото ти откритие, Горан!
Пожелавам ти много усмивки, слънчеви мигове, здраве и късмет в новото гнезденце /тук е момента да припомня един любим мой филм с Мег Раян - Френска целувка - е все пак не се местиш във Франция, само може би сменяш квартала :)))/
Знаеш китайската поговорка - И най - дългият път започва с една крачка.
А ти вече си я направил.
Съчувствам ти за преживените негативни емоции и може би малко завиждам на приключението, което си си подарил. И се радвам, че все пак не губиш оптимизма и ведрото усещане, което виждам във всеки твой пост.
Поздрави!!! :))))
цитирай
5. goran - Еksplozia, - :) - Благодаря за усмихнатите, поощряващи думи :)
11.10.2012 16:36
Желанието, мерака и труда са е ключ към всяка радост :)
цитирай
6. goran - Привет Усмивке :) И аз много се радвам :)
11.10.2012 16:44
Благодаря за топлите думи - да ти се връщат с усмивка, в повече топли, светли дни. :)

А оптимизма - с него се живее по-весело и лесно. ;)
цитирай
7. eksplozia - за радостните хора всяка добре свършена радост е голяма радост:)))))
11.10.2012 17:06
goran написа:
Желанието, мерака и труда са е ключ към всяка радост :)

цитирай
8. goran - Еksplozia, ако няма рима удари ме :)
11.10.2012 17:46
Иначе казано в блога, точно както в живота, винаги е весело :)
цитирай
9. zvezdichka - Да с много приключения
25.10.2012 14:19
е съпроводен твоят житейски опит, но се радвам, че си имаш твое местенце, което от ден на ден придобива облик. Интересно и увлекателно разказваш :).
Успех във всичките ти начинания!
цитирай
10. goran - Благодаря Цанка :) Честно казано просто имах късмет :)
26.10.2012 11:04
Попътен вятър и успех пожелавам за всички ни :) ;)
цитирай
11. theladybird - :)
30.10.2012 11:09
Здравей :)
Честита ти нова квартира! Пожелавам ти много усмихнати моменти там и много приятни, и забавни гости:)

Много увлекателно разказано, чак ми се прииска и аз да си потърся квартира... ама не ми трябва! Ама пък с разказа ти почти си се представих как пренареждам нещата на новото място:)

Усмивки от мен:)
цитирай
12. goran - Привет Калинка :) Много ми е драго, че се отби на гости :)
30.10.2012 17:04
Много ще се радвам и аз да ти гостувам - хайде напиши нов текст за жива случка, та да мога и аз да коментирам при теб. Любопитен съм да прочета следващият ти разказ ;)

А подредбата на квартирата винаги е интересно и приятно занимание :)

Калинка, ще се радвам да ми гостуваш скоро пак :)
Поздрав най-сърдечен :)
цитирай
Търсене